16/04/2022
Православната църква отбелязва днес Лазаровден. Новият завет разказва за Лазар, ученик на Христос и брат на Мартa и Мария-Магдалина, кoготo Иисус възкресил на четвъртия ден след погребението му. Според преданието Лазар живее още 30 години и умира като епископ на гр. Китон (остров Кипър). Самото име на светеца е символ на здраве и дълголетие.
На Лазарова събота се поставя начало на Пасхалното тържество. Именно заради възкресяването на Лазар Христос бил прославен от народа като дългоочаквания Месия, Цар Израилев, като изпълнение на старозаветните пророчества.
Денят се нарича още Лазарова събота, Лазарица, Лазар. По традиция днес се откъсват зелените върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден — Връбница (Цветница).
Три обредни ритуала са свързани с него - лазаруване, избиране на кумица и боенек. И трите са свързани с прехода към моминството, с любовта и задомяването.
На Лазаровден подрастващите девойки вече официално се считат за „моми за женене“. Празникът ознаменува момента, в който обществото им позволява да сресват косите си като възрастните жени, да носят косатник, да обличат везана риза, да се кичат с гердани, пръстени и гривни, да носят венец на главата и китка на дрехата. От този ден на момичетата е разрешено да "либят либовник" и да се омъжат, иначе казано - на Лазаровден девойките започват да живеят в света на жените.
По стари български традиции и обичаи подготовката за Лазаровден започва рано, още "среди пости". По-възрастна жена, която отдавна е посветена в лазаруването, помага на момичетата да разучат песните, които ще изпълняват, обикаляйки селото. По-голямата част от тях пеят, а останалите танцуват, тъй като Лазаровден е празник както на женската хорова песен, така и на танца.
Още в ранната утрин момичетата се разделят на групи от по 5-6 лазарки и започват да обикалят селото, пременени в невестински дрехи. В различните части на България девойките са обличали различни одежди. В Източна Тракия например Лазарките са обличали нови булчински премени, за да ги "разтърсят за хаир". В Кюстендилско момите са носели в ръка кърпа, с която невестата се "кланя" на сватбата - така наречената "кланячка", а в Шоплука главите им са били украсени с китка от копринена трева и красиво пауново перо.
Според народните вярвания стопанката на къщата задължително трябва да дари всяка лазарка със сурово яйце, което символизира безсмъртието. Освен това, с него са се разваляли магии и са се правели гадания за бъдещето.
С моминските обичаи на Лазаровден е свързано и интересното народно поверие, според което девойка, която е лазарувала, не може да бъде похитена от змей.
Забрани: В една къща два пъти не бива да се лазарува. В къща, в която има болен или скорошна смърт, не се лазарува. От Лазаровден до Томина неделя не се прави помен на починал.
