15/03/2021
💡Истинско, но малцина ще го разберат! 💜💙... 🤍🤍🤍✨
"Срещнали се две души в света на отвъдното. Едната светила в лилаво, а другата - в синьо. Реели се в различни посоки, но изведнъж всяка една от тях била привлечена от другата. Сякаш невидима сила сближила аурите им. В един момент, те се оказали в изключително близък контакт. Едната, лилавата, била дълбоко замислена и угрижена. Прекият допир с другата, разсеял нейните мисли...
- Здравей, коя си ти?! От къде се появи изведнъж? - попитала лилавата.
- От никъде не съм се появявала, просто пространството около нас ни събра, може би имаме някаква задача да решим. – отговорила веднага синята душа.
- Каква задача пък с теб ще решавам, дори не те познавам?! Ние светим различно, което значи, че не сме от едно духовно семейство. Това ни прави много различни. – лилавата започнала да се ядосва.
- Тук нищо случайно няма, за да се срещнем си има своята причина. Ще се прераждаш ли скоро? Може би, можем да си помогнем. – със същото любопитство, продължавала синята.
- Тъкмо обмислях следващото си прераждане. Но не знам, какъв да ми е основният урок. Доволна съм от последните си животи, но се чувствам някак непълноценна.
- Защо така? Какво научи досега?
- Научих се да обичам другите хора. Научих се да им давам цялата си любов, да се грижа за тях. Научих се да се жертвам за тяхното щастие и удоволствие. Бях толкова щастлива да виждам тяхното задоволство, но все пак се чувствам непълна. – унило разказала лилавата.
- Разбира се, че ще си нещастна. Ти си давала повече на другите, отколкото на себе си. Раздала си се, нищо не е останало от теб. Погубила си същността си, обичайки само другите хора. Аз пък не направих подобни грешки. Винаги избирах себе си. Свободата и независимостта си, поставях на първо място. Абсолютно никога не се жертвах за другите. Никога не направих твоите грешки и останах един достоен човек със завършена и непоклатима идентичност.
- И как завърши живота си?
- Ами сама...на хората, не им е много приятно, когато винаги избираш само себе си. Останах си сама, но с гордо вдигната глава. Въпраки че...искаше ми се все пак да имам човек до мен, но аз направих своя избор и не съжалявам. И все пак...хубаво ще е другият живот да се науча да обичам и другите, не ми се остава отново сама.
Просто не знам как...
Слушайки синята, на лилавата душа и хрумнала идея.
- Искаш ли да си помогнем, една на друга?!
-Как?
-Нека в следващия живот си направим следната програма. Ще се срещнем и ще се влюбим. Аз ще съм жената, ти мъжа. Ще започнем, от където спряхме, но ще се развием, научавайки новите си уроци.
- Аз отново не разбирам, как? – настоявала синята душа.
- Ех, сега ще ти обясня. Изслушай ме..
Аз ще обичам повече. Винаги единият обича повече в дадени отношения. И обичайки те, ще ти давам постоянно. Ще се жертвам за теб, ще ти се доказвам. Ще те дарявам с цялата любов на света. Ти от друга страна също ще ме обичаш, но ще обичаш повече себе си и свободата си. По този начин, постоянно ще възпираш възможността ни за споделена красива любов. Винаги ще избираш себе си пред мен. Това ще ме наранява ежедневно. Ще ме караш да съжалявам, че правя тези жертви, защото никога няма да ми отговаряш със същото.
- С какво този сюжет ще ни доведе до новите уроци? Аз продължавам да виждам същата схема като до сега.
- Точно това, че схемата е същата, ще ни доведе до промяна. Аз ще продължавам да се блъскам в студенината ти, но няма да спра да те обичам. В един момент просто ще разбера, че трябва да започна да зачитам себе си, защото иначе ще живея в постоянна болка. Ти никога няма да ми отвърнеш на любовта, както аз съм свикнала и очаквам. Никога няма да получа дължимото в замяна. Така, ден след ден, и след много болка и страдание, ще се науча. Просто с помощта на ограничението от твоя страна, аз ще разбера как освен другите, трябва да се науча да обичам и себе си...иначе никога няма да постигна любовта в цялата й сила и смисъл. Ти от друга страна, налагайки се, ще очакваш аз да си тръгна и да те изоставя, както са правили всички до сега. Ти си свикнал така и само това познаваш и разбираш. Ще ме обичаш, но няма да искаш да се привържеш прекалено, защото ако дойде ден, в който аз не мога да понасям твоя егоизъм вече, тогава ще страдаш. Ще седиш винаги на разстояние от мен и няма да се доближаваш прекалено. Така е по-безопасно и полезно. Аз обаче ще продължавам да те обичам, въпреки егоизма ти. Ще продължавам да ти прощавам и няма да си тръгна. Уморен от това, да ме чакаш да си тръгна, ти един ден ще се замислиш, че може би аз заслужавам любовта ти. Може би, ако ми дадеш колкото даваш на себе си, ти най-после ще бъдеш щастлива и няма да умреш сама. Ще започваш малко по малко, виждайки че не боли да даваш. Точно когато, ти ще решиш да ми дадеш цялата любов, аз ще си тръгна, избирайки себе си.
Настана тишина, в празното пространство между душите. Синята гледаше право в лилавата и не знаеше как да реагира. В един момент се стегна и все пак реши да попита въпроса, който напираше.
- Какъв е смисълът от всичко това, след като накрая аз и ти, ще сме нещастни и ще се разделим. Нещата ще свършат по същия начин.
- Не е точно така. Да, ще се разделим, но никога повече няма да сме същите. Аз за първи път ще избера своята личност и ще си тръгна с достойнство от връзка, в която не получавам любовта, която очаквам. А ти ще си отворила сърцето си и ще можеш да дариш друга душа с цялата любов, която имаш в себе си. Накрая ще сме научили урока, за който сме се преродили.
- Това е гениално. Да вървим...
Минали години. Синята и лилавата душа се преродили. Случило се точно така, както били предначертали предварително. Много болка им донесла тяхната любов. Момичето, в което се превъплътила лилавата душа страдало с години от любов и болка по момчето, в което се превъплътила синята. Но в един ден, тя решила да вземе живота си в ръце и за първи път да избере себе си, пред него. Напуснала го точно когато той бил готов да й даде цялата си любов. Той дълго страдал след това. Как продължил животът им от тук нататък, няма значение.
Ще кажете, това е тъжна история. Аз ще ви кажа, че не е . Защото две души дошли на земята да научат два урока, и си отишли накрая щастливи и удовлетворени от наученото. И при следващата среща...горе...те се познали веднага. Защото светели еднакво...в БЯЛО!"
Гергана Николова
