19/11/2025
Внимание - стена от текст!
Подсказах ви, че освен за случващото се около диджействането, ще ви споделям и за различни мои открития и впечатления свързани с музиката. Та в тази връзка няколко реда за кино... :)
Миналата седмица гледах филма One Battle After Another с участието на Леонардо ДиКаприо и Шон Пен, които за пореден път ме изумяват с актьорската си игра. Само че нещото, което буквално ми отвличаше вниманието от иначе уникално заснетия филм, бе музикалният фон. Страховити, но същевременно игриви саундтракове се прокрадваха из сцените, придавайки на случващото се интригуващо усещане и интензитет.
Разбира се, нямаше как да не се разровя из нета, за да разбера кой е композиторът и защо така ме разсейваше този човек от случващото се на екрана. Оказа се, че това е Джони Грийнууд – китаристът на Radiohead! И в момента, в който видях името му и попрочетох това-онова, всичко започна да си идва на мястото. Та той е любимият филмов композитор на Ханс Цимер, мамка му! (Цимер го казва в интервю пред CBC Radio, покрай съвместната им работа с Грийнууд за сериала Blue Planet 2)
В One Battle After Another музиката не просто подкрепя атмосферата – тя буквално моделира психологическия пейзаж на филма. Уникалните перкусии, често звучащи сякаш се разпадат или надграждат сами себе си, се редуват с деликатни, но тревожни пиано мотиви. Струнните инструменти на моменти излизат извън традиционното оркестрово звучене, с подобни на скърцане и вибрации звуци, имитиращи пулса на героите или затаяването на дъха им. А амбиентните шумови пластове - почти нечуваеми, но постоянно присъстващи и подгласящи на ритмите, добавят това усещане за нестабилност, което може човек да почувства на моменти.
Това, че Грийнууд е оформил музикално филма без вокали, без ремикси или предварително съществуващи парчета, позволява на саундтраковете да съществуват в рамките на самия филм. Музиката изглежда писана не за сцените, а от сцените. И именно тази органичност е това, което може би ме разсейваше - на моменти имах усещането, че именно музиката играе главната роля, засенчвайки дори играта на ДиКаприо и Шон Пен. Музиката не просто подчертава, а изказва онова, което героите премълчават, и зарежда иначе не толкова динамичния според мен филм с удивителна вътрешна енергия.
Сигурно сте се запитали защо ви споделям всичко това и обяснението се крие в целта ми зад тази страница - чрез нея да попадате не само на съдържание свързано с информация къде ще ми е следващото участие (Rabbit Hole на 22.11) или видео/запис как пускам музика, но и с нещо развлекателно и любопитно, с което да ви напомням за музиката и как тя е навсякъде около нас във всичките си форми.
