30/04/2025
✍️ ПИСАНЕ С ВИНО ✍️
Миналата седмица събитието се проведе във Велико Търново, в рамките на тазгодишното издание на "Фоайе на книгата с автограф". Реших да ви споделя това, което аз написах за определените 30-40 минути. Темата ми бе зададена от един от присъстващите господа.
_______________________
Веднъж вятърът дочул плача на една роза в полето. Той бил толкова тих, че само някой опитен в магията на слушането можел да го долови. И така в лятната нощ вятърът долетял при розата.
- Защо плачеш? – попитал я шепнейки, за да не събуди останалите.
- Защото съм самотна.
- Но огледай се! Край теб има създания, с които можеш да си говориш постоянно. Да им споделяш своите радости и неволи. Да откриеш приятели. Птиците могат да ти разказват за далечните страни, откъдето идват. Пчелите – за живота отвъд реката. А слънцето и луната да ти споделят за тяхната невъзможна любов.
- Да, така е. Но въпреки това, аз отново съм самотна. Затова вечер, когато всички други спят, а звездите си шепнат високо в небето, само тогава си позволявам да плача.
- Но огледай се – настоял вятърът. – До теб е камъкът, който те пази от силните бури. Сянката на близкото дърво достига до теб, за да ти прави сянка в жарките дни.
- Да, така е. Но аз отново се чувствам самотна. Никой от тях не разбира моите желания, не може да си представи дори моите мечти. С тях говоря за неща, които не ме вълнуват истински. Чувствам се така, сякаш не съм си на мястото.
Вятърът се усмихнал, но някак тъжно. Надигнал се високо, високо над полето. Огледал се в мрака и после отново се върнал при розата.
- Аз знам защо си самотна – казал той.
- Защо? – Учудила се розата, понеже и тя самата не знаела. Избърсала сълзите си и зачакала вятърът да ѝ отговори.
- Защото си единствена роза сред поле от магарешки тръни. Искаш ли да те отведа там, където има много други като теб?
- Да, искам – развълнувала се розата. – Моля те, отведи ме при моите братя и сестри. Не искам да се чувствам повече самотна.
Тогава вятърът се завихрил над бедната роза. Зафучал и забучал, докато накрая не я изтръгнал с корена ѝ от почвата. Понесъл я над полето, където магарешките тръни спали необезпокоявани. Отвел я отвъд реката и я пуснал в една градина, където се носел благоуханният аромат на стотици рози.
- О, благодаря ти! – Усмихнала се розата и заплакала отново, но този път от щастие.
Вятърът я целунал с цялата нежност, на която бил способен и си отишъл в тъмната нощ.
На разсъмване, когато баба Пенка имала навика да се разхожда из градината и да се любува на розите си, тя забелязала една, която била изтръгната от почвата с корена си.
- Ах, тези немирни котки! Пак са ровили в градината ми! – Размърморила се тя и с няколко ловки движения посадила изтръгнатата роза при останалите. Оттогава тя никога повече не заплакала от самота, защото вече била сред свои.
_______________________
🍷 Заповядайте на ПИСАНЕ С ВИНО в Бургас 📖
📅 на 03.05 (събота)
🕰 от 18:00 часа
📍 В любимото арт пространство на Triangulo Creativo Burgas
