30/12/2021
И така… след като всичката ми техника отказа, от Париж не качих нито едно стори, но то така и така в този град съм изкарала толкова време, че единственото, което ме впечатли, беше, че в хотела ни нямаше стая номер 13. Имаше 12 и 14, а хотелът ни беше 4-звезден от голяма верига и си представям как това решение е минало през поне 5-6 инстанции, за да бъде взето 🤷🏻♀️😂… но както и да е, едно стори хайлайт не прави, както гласи народната поговорка.
Не казвам, че Париж не е готин град. Супер е! Още повече ми беше приятно да се върна там след толкова време и да съм с Вальо. Да го водя насам-натам и да му разказвам какво ми се е случвало на тези места. “Ето тук ми е университетът!”, “Ето тук живях първата година”, “Ето тук е любимата ми библиотека”, “Ето тук скъсахме с един италианец” 🤦🏻♀️ (Много нелепа история, де… беше преди ерата на смартфоните и не бях разбрала, че сменяме времето и един час чаках. Поне имах достатъчно време да си преговоря какво да му кажа)
Когато си живял в един град толкова време, горе-долу всичко си видял. И без да ходиш по забележителности, когато дойдат роднини и приятели, щеш-нещеш хукваш по триумфални арки, музей и Ангелови кули… В крайна сметка обаче, и този път успях да се сетя за забележителност, на която не бях ходила. Знаех, че на върха на Кулата Монтпарнас има хубава гледка към целия Париж (без Ла Дефанс), но се оказа, че има и мега бар на открито с диджей и коктейли.
А аз много обичам рууфтоп барове и по традиция си правя снимка, като си харесам някой. Така че във Франция ще се върнем, ако не за друго, за снимка от бара на Монтпарнас, че сигурно и за хайлайт ще събера този път, а за да не остане постът без снимка, качвам една от друго любимо място в София: последният етаж на , където е една от най-неочакваните гледки. Да, не е на Айфеловата кула, но и Витоша не е зле.
