16/10/2026
Трета и последна част тук, във Facebook. Моторите ги върнахме. Има още за разказване.
Съвсем скоро целият пътепис, с повече истории и снимки, ще е на https://balkanmotoadv.com/bg/patepisi.html в раздел "Пътеписи"
Най-прекрасният мотор във Виетнам
На уговорения ден отидохме в гаража с целия багаж. Там ни чакаха четири еднакви Honda XR 150L, с които трябваше да обиколим Северен Виетнам.
Умишлено казвам „чакаха“, а не „бяха подготвени“.
Фирмата ми беше препоръчана от Chris Bright — доста колоритен пътешественик, който вече беше използвал услугите ѝ. Имахме набелязани и други компании, затова отделихме цял ден да ги обикаляме пеша из Ханой. След около двайсет и пет километра пеша се спряхме на тази фирма.
В гаража ѝ имаше над петдесет мотора и беше най-голямата от всички, които посетихме. Това натежа достатъчно.
Избрахме Honda XR 150L, защото изглеждаха най-удобни и надеждни за маршрута. Уговорката беше след пет дни да бъдат напълно подготвени.
През това време отлетяхме до Камбоджа, за да разгледаме Ангкор Ват. Така нямахме възможност предварително да проверим точно кои мотори са определили за нас и в какво състояние се намират.
След Камбоджа се върнахме да вземем онова, което бяха отделили.
Първият лек намек за нивото на подготовката беше, че моторите нямаха бензин.
Виетнамецът извади една двулитрова бутилка и разпредели съдържанието ѝ по малко между четирите резервоара. Увери ни, че ще стигне до бензиностанцията, която се намирала само на километър.
Моторите бяха мръсни, а веригите не бяха смазани. Човекът извади отнякъде три вътрешни гуми, които да носим, в случай че спукаме по пътя. Бяхме с четири мотора, но вероятно се разчиташе поне един от нас да прояви солидарност и да не пука гума.
Дали самите вътрешни гуми бяха здрави, никой не знаеше.
После ни даде едно резервно жило, ако на някого му се скъса неговото, и тръгна да търси въже, с което да заключваме моторите. Подготовката очевидно се извършваше в реално време и се развиваше според това, за което се сети в конкретния момент.
Накрая натоварихме багажа и потеглихме.
По-късно установихме, че задната гума на моя мотор е монтирана обратно. Моторът на Петьо поддържаше странни обороти. Гумите на Желязко се държаха върху асфалта като кънки върху лед.
Само моторът на Дарин беше в относително добро състояние.
Думата „относително“ щеше да става все по-важна с напредването на пътуването.
Двулитровата бутилка изпълни предназначението си и четирите мотора стигнаха до бензиностанцията. Там чакахме около половин час да дойде нашият ред, след което заредихме без проблем.
Това се оказа лесната част.
Първото каране и излизането от Ханой бяха истински кошмар. Естествено, валеше. Не намирам подходяща дума, с която да опиша смесицата от мотори, автомобили, камиони, рикши, велосипеди, пешеходци и всякаква останала гмеж, движеща се едновременно във всички възможни посоки.
Всичко това се случваше върху разбити улици или улици в ремонт, покрити с онази хлъзгава и лепкава кал, която щеше да ни съпътства през почти цялото пътуване.
А ние трябваше не само да оцелеем в стълпотворението, но и да се движим като група, без някой да изчезне безследно в трафика.
Първоначалният план беше да изминем около двеста и петдесет километра. След първите няколко часа разбрахме, че и сто и петдесет ще бъдат преко сили.
Виетнам бързо ни обясни разликата между разстояние върху картата и разстояние върху пътя. До края на пътуването така и не успяхме да надхвърлим първоначално планираните двеста и петдесет километра за ден.
Първи започна да протестира моторът на Petar. За щастие Петьо е много добър механик и още преди тръгването разчитахме повече на него, отколкото на фирмата.
На една бензиностанция успя някак да закрепи положението и продължихме. Моторът обаче продължи да си живее собствен живот. Понякога се съобразяваше с желанията на водача, а понякога просто го уведомяваше за решенията си чрез оборотите.
Следващият по-сериозен протест отново дойде от същия мотор. Този път спука задна гума.
Петьо караше последен и на поредния светофар просто изчезна. След няколко километра спряхме с Желязко, а Дарин продължи напред.
Желязко се върна да търси Петьо, аз останах да чакам Дарин, а Дарин междувременно се върнал, подминал ме и намерил другите двама.
Така за кратко четирима души, тръгнали да обикалят Виетнам като група, се оказахме на различни места и всеки издирваше някого.
Накрая се чухме по телефона. Казаха ми къде са, но пропуснаха малката подробност, че се намират в другото платно. Направих две допълнителни кръгчета по около петнайсет километра, преди най-после да ги открия.
Когато пристигнах, Петьо вече беше свалил задната джанта, а Желязко беше тръгнал с нея да търси гумаджия.
Помните ли трите резервни вътрешни гуми, които получихме в Ханой точно за подобна ситуация?
Ние не се сетихме за тях.
Изчакахме Желязко да се върне със залепената гума. При монтажа на колелото открихме и някои допълнителни проблеми по окачването, но на този етап вече ги определихме като част от ситуацията.
Сглобихме мотора и продължихме.
Цялата операция ни забави между час и половина и два часа. Залепената гума обаче издържа до края на пътуването и никой друг не спука.
Така трите резервни вътрешни гуми успяха да обиколят Северен Виетнам, без нито веднъж да бъдат обезпокоени.
В края на деня все пак стигнахме до мястото за нощувка.
Имаше бира.
При създалите се обстоятелства това беше достатъчно доказателство, че денят е завършил успешно.
През следващите дни моторите продължиха да проявяват особеностите си, но други сериозни технически проблеми нямахме. По средата на пътуването, след около хиляда километра, сменихме маслото и изпратих снимки на фирмата като доказателство. Съдейки по първоначалната подготовка на моторите, имах известни съмнения колко редовно се е случвало това преди нас.
След Ха Лонг Бей отложеният ни полет добави още един ден към наема и една разходка до Муа Кейв. Оттам поехме обратно към столицата.
След осемнайсет дни и около две хиляди километра и четирите Honda XR 150L се прибраха в Ханой на собствен ход.
От фирмата ни благодариха, че сме сменили маслото.
Ние бяхме благодарни, че четирите мотора, първоначално само отделени за нас, все пак успяха да ни върнат обратно.
Сметнахме отношенията си за уредени.
