Стела Динева - психотерапевт

09/06/2026

Сънищата са начинът, по който нашата психика говори с нас чрез символи, образи и емоции.

През деня си казваме „Добре съм, а през нощта сънуваме, че бягаме, губим се, падаме или не успяваме да стигнем навреме.

Сякаш една част от нас се опитва да каже: „Има нещо важно, което не бива да пренебрегваш.“

Сънищата могат да ни помогнат:
- да разпознаем чувства, които сме потиснали;
- да осъзнаем вътрешни конфликти и незадоволени потребности;
- да преработим трудни житейски преживявания;
- да опознаем по-добре себе си.

Важно е да помним, че няма универсален „речник на сънищата“. Един и същ символ може да има различно значение за различните хора. Истинският смисъл се открива не в готовите тълкувания, а в личната история на човека.

В тренинг-семинара с Деница Петрова ще се впуснем в изследване на темата, което е шанс за хора, които имат професионален интетес, но и за такива, които имат повтарящи се, емоционално разаредени и/или ярки сънища, които биха желали да разтълкуват.

Всички ще получат сертификат за участие.

Повече информация на -->https://fireflyevents.bg/sanisthata-ezikat-na-nesaznavanoto/

09/06/2026

https://fireflyevents.bg/po-patya-kam-sebe-si-yuni-2026g/

#психотерапия #варна #личностноеразвитие #партньорство

09/06/2026

08/06/2026

Когато влизаме във връзка, ние носим със себе си известно количество багаж. В него са събрани начинът, по който сме били отгледани, посланията, които сме получили за любовта, културната среда, важните житейски събития, миналите връзки – накратко, целият ни житейски опит до този момент.

Има една особена част от този багаж, която несъзнателно искаме да предадем на партньора си. Надяваме се, че този път историята ще се развие различно. Че там, където някога сме били отхвърлени, ще бъдем приети. Че там, където не сме били чути, ще бъдем разбрани. Че този човек ще ни даде онова, което някога ни е липсвало.

Но и партньорът идва със своя багаж.

И така започваме да си разменяме тежести с надеждата, че в някакъв момент ще ни олекне. Че сценарият ще се промени и този път филмът ще има щастлив край. Понякога дори не забелязваме, че не разговаряме с човека пред нас, а с майка си, баща си или с някоя стара болка, която е намерила ново лице.

За съжаление, много хора просто носят този багаж през живота си, без да осъзнават, че могат да го отворят и да разгледат съдържанието му. А вътре има всичко – страхове, надежди, дефицити, незараснали рани, потиснат гняв, копнеж за обич.

Някои неща не могат да бъдат извадени оттам. Тяхното присъствие може единствено да бъде прието. С други обаче сме готови да се разделим, когато намерим смелостта да ги видим такива, каквито са.

Любовта наистина лекува, но само когато знаем накъде да я насочим. Само любов не е достатъчна. Без осъзнаване често превръщаме връзката в сцена, на която отново и отново играем старите си истории, надявайки се този път краят да бъде различен.

Истинската близост започва не когато партньорът поеме багажа ни, а когато сами се осмелим да го отворим. Защото човекът срещу нас не е дошъл, за да поправи миналото ни. Той е дошъл, за да ни покаже къде миналото все още живее в нас. И когато престанем да търсим в партньора родителя, който не сме имали, или любовта, която не сме получили, тогава за първи път се срещаме не с образ, не с проекция, а с реалния човек пред себе си. А може би именно оттам започва истинската любов.

Още по темата - оставям линк в коментар.

06/06/2026

Интимността може да включва с**с, но с**сът не винаги е интимност.

Думата интимност произлиза от латинското intimus – „най-вътрешен“, „най-съкровен“. Тя е свързана с готовността да позволиш на другия да те види такъв, какъвто си отвъд ролите, образите и маските, които носиш пред света.

Интимността изисква доверие. Изисква смелост да покажеш не само силните си страни, но и своите страхове, несигурности, мечти, болки... Да бъдеш видян в своята човешка същност и въпреки (и благодарение на) това да останеш приет.

Това са едни от най-красивите моменти в човешките взаимоотношения – моментите на истинска свързаност.

Без тази готовност за уязвимост и емоционална близост с**сът може да остане просто физически акт. Приятен, страстен или вълнуващ, но лишен от онази дълбока среща между двама души, която превръща близостта в нещо много повече от телесно преживяване. А интимността е нещо много повече – тя е среща между две души, които се осмеляват да се покажат такива, каквито са.

06/06/2026

Има един въпрос, който най-вероятно сте си задавали в определен момент: "Защо ми се случва това?".
❗ Първото нещо, което хуманистичната психология на Карл Роджърс прави, е да даде истинска емпатия. След което да се опита да се свърже с клиента и да се заинтересува от ситуацията, в която той се намира. Това е точка, в която едно човешко същество се свързва с другото, с една обща цел.
➡ Прочетете повече: https://tinyurl.com/aa5tfa2h

04/06/2026

Краката на земята, в мократа трева - о, да!

В психологията заземяването е способността да присъстваме в настоящия момент – да усещаме тялото си, дъха си и реалността такава, каквато е сега.

Една от най-честите заявки в кабинета е: "искам да спра този непрестанен поток от мисли". Напрежението е огромно, защото цялата енергия е в главата, а връзката с тялото се губи. Заземяването ни връща обратно към себе си.

Психологическите ползи от заземяването:
✔ Намалява тревожността и вътрешното напрежение.
✔ Помага да регулираме силни емоции.
✔ Подобрява концентрацията и яснотата на мислене.
✔ Създава усещане за стабилност и сигурност.
✔ Подсилва връзката със собствените ни потребности и чувства.

Физическите ползи:
✔ Успокоява нервната система.
✔ Намалява нивата на стресовите хормони.
✔ Подобрява качеството на съня.
✔ Намалява мускулното напрежение.
✔ Подпомага по-дълбокото и спокойно дишане.

Понякога заземяването е нещо съвсем просто – да усетиш стъпалата си върху земята, да обърнеш внимание на дъха си, да почувстваш слънцето върху кожата си или да се разходиш сред природата с отворени сетива - като наблюдаваш, помирисваш, докосваш, обръщаш внимание на звуците.

Спокойствието не винаги идва от това да променим обстоятелствата. Понякога идва от това да се върнем обратно в себе си, да забавим умишлено крачка, да дишаме съзнателно. Това е саморегулация. Не случайно, казваме, че някой е "здраво стъпил на земята", т.е. човек, на когото може да се разчита. Но на първо място, такъв човек може да разчита на себе си :)