27/09/2017
Времето си минава, аз не сядам да пиша и ще забравя детайлите...
Ще пиша за сватбите в Италия...или за сватбените фотосесии в Италия... или за мечтата да си в сватбена премяна в Италия...
На три пъти имахме сватбени закачки, а да не ви говоря, че в изкривеното си съзнание, навсякъде можех да си представя фотосесия, или церемония ,или открит ритуал... Не е възможно иначе в тази ежеминутна, еж
ефасадна, ежеулична красота....
И ,явно не съм само аз...
Първа случка: В Сиена . Младоженците бяха азиатци. Младежът - абсолютно превъплащение на съвременен денди, барнат, та дрънка! Булката с огромен шлейф, след тях поне 3ма фотографи, и други жени с торби в ръцете.
Мнооого шик! Викам си, Кой може да си позволи разкоша с такъв екип, независимо дали пътуват с него ,или са го наели от Италия, да пропътува разтоянието от азиатска страна до Европа, Италия, Сиена, Август?! Обаче , нещо не ми изглеждат щастливи, усмихва се само на обективите.... Е, може би са уморени, пък и в тази жега - 36-7 градуса...и с тези дрехи....По едно време, младежа идва да говори нещо с гримьорката( естествено, аз съм там, на първа линия!) , и аз " Здрасти! Честито! много сте сладки, обаче...извинявай, това истинска или бутафорна сватба е?" Ега ти пердето, дето съм! Ужас! " Здарсти! А не бе снимаме фотосесия за офиса, бук за сватбената агенция! Омръзна ми да отговарям на честитките, слава Богу,аз не се женя, имам си друга връзка! Вие от къде сте,че и усетихте истината?" Аз вече изгарям от завист, Боже, бук за агенцията! Дали ще доживея!!!
" От България сме." " България! Честно?! Човек, много труден език имате!" Честно, Човек, щях да се задавя от смях!!! Кой го казва!? Но, по- важното е, че момчето не само знаеше България, но и от езика ни имаше представа!!!
Втората случка: В Сан Джиминяно. Може би местни. Нормални, красиви, млади хора, с нормални, официални гости. Церемония в Църква. Църквата украсена даже от вън, на фасадата, не пищно, но достатъчно. И от вън не чакаха още 2-3 сватби ,барабар със сватбарите. Беше тихо,лично, само тяхно... След ритуала , на групички се пръснаха из градчето.
Трета случка: В Чинко Тере (Cinkoe Terre) Риомаджоре. Бяха пак азиатци(!) На гарата. Слязоха от влака. Честно! Булката беше с една, малко омачкана и ...няма значение..., гълъбово синя рокля. Младоженецът въобще не го видях сред множеството слизащи и качващи се хора. Някак си обикновено и семпло! Но, като си помислиш, какво обикновено има в това , да живееш в единия край на света, да се ожениш, после да пропътуваш половин свят, да облечеш скромната си синя, сватбена рокля и да си с любимия ,само за да си кажете още веднъж ДА, или даже за една снимка, на едно от най-красивите места в Европа, в Италия, в кацналото на скалите на Средиземно море градче....Това звучи приказно... Даже сега се вълнувам...
Пожелавам го на всички ! Красиво беше! и е...
