Личен Пример

  • Home
  • Личен Пример

Личен Пример Припомня добре забравени начини как да живеем повече, ?

Старата част на града бе дом на художници, грънчари и на умели занаятчии тютюнджии, които свиваха пури. Обикаляйки по ул...
18/08/2025

Старата част на града бе дом на художници, грънчари и на умели занаятчии тютюнджии, които свиваха пури. Обикаляйки по уличките, забелязах множество официално облечени хора. Други, също спретнати, носеха тромпети, флейти, барабани. Около красивия площад и на него преливаше от хора. Тогава си дадох сметка, че градът се подготвя за Великден. За първи път щях да стана свидетел на католическо честване на този празник.

Но преди това хванах баира. Излязох от града по серпентинената пътека, старателно оформена от вулканични камъни. Табелите насочваха изкачващите се, че тя води именно към въпросния вулкан Аренас Неграс и съседния Чиньеро (Chinyero) – последния изригнал вулкан на Тенерифе през 1909 г.

На ръба на хребета, 500 метра над вълните, след първоначалната и най-стръмна част от маршрута се преминаваше в селцето Сан Хуан дел Репаро (San Juan del Reparo). Оттам пътеката се сливаше с някогашната река от лава измежду рехава иглолистна гора, израсла от застиналите черни скали. Сухи борови иглички обсипваха ръбестите форми. Надвиснали облаци ограничаваха видимостта не много надалеч от мен.

Захладняваше и се усещаше, като че ли ще завали. До Аренас Неграс предстоеше още поне толкова път и денивелация, а вече бях изминал шест километра и 700 метра изкачване. Докато почивах и хапвах от вече традиционните за мен по време на преходи – консерва с риба, салата във формата на цели моркови и къшей хляб, се отвори капандура в облачната мансарда. През нея се показа върхът на Тейде, но се скри, както и се появи. Все едно ми каза „Стигна дотук, достатъчно ти е за днес! Хайде, връщай се“.

моменти из книгата

Пак е лято.Гроздето зрее виснало на старата лоза. Сухи листа капят по запустелия двор. Обрасъл в бурени протегнали се из...
13/08/2025

Пак е лято.
Гроздето зрее виснало на старата лоза. Сухи листа капят по запустелия двор. Обрасъл в бурени протегнали се измежду пукнатините на бетона дворът навява спомени за стари времена. Там някога, пред малкия четириетажен блок, живота течеше.

Я някой чичко мие бяла Лада, а друг лежи до синия Москвич. От зяпналите врати на съседен гараж пълен с всякакъв багаж долита аромат на бъчва. Минава майка с бебе. Деца играят на дама. После на ластик и след това на топка. Сетне скачат на колелата и дим да ги няма. Връщат се, а на двора под блока седнали на пейката и със сладка приказка големите общуват. Споделят те денят.
От зори до мрак, все нещо се случваше под градския чардак.

Времето върви. Промяната не чака. Едни пораснаха, други остаряха. Обитателите силно намаляха. А някои вече отлетяха.

П.П.
Този текст не е част от книгата, която ще излезе през есента.

Тези думи излязоха изпод пръстите ми, в опит да почувствам, набъбналите си чувства по време на едно завръщане в бащиния дом.

Тук сме с Рубен – скъп приятел и истински творец. Музикант, художник, учител… човек, в чието присъствие винаги има красо...
11/08/2025

Тук сме с Рубен – скъп приятел и истински творец. Музикант, художник, учител… човек, в чието присъствие винаги има красота и тишина.
Илюстрациите, които рисува за книгата, ще вървят рамо до рамо с историята и ще разтворят нови прозорци към нейния свят.

Вулкан на Черно море…През очите на детската игра и въображение, тази форма в пясъка си е истински вулкан, а морето – оке...
08/08/2025

Вулкан на Черно море…

През очите на детската игра и въображение, тази форма в пясъка си е истински вулкан, а морето – океан. Един свят, в който всичко е възможно. Свят, който се случва наистина.

Как го съхраняваме, когато пораснем? Как се будим за него, ако сме позаспали?

Дълго време живях в просъница. Исках да се събудя. Да вървя, не да лежа. Да бъда буден. Тогава направих това, което можех – тръгнах на път.

Изгрев след изгрев пробужданията станаха повече. Движението стана дом. Стъпка по стъпка. Дните се наситиха с преживявания. Все още съм на пътя. И пътят не свършва – просто избирам да се движа по него.

След всичко това се роди нещо ново – книга. История за едно пътуване – външно и вътрешно. За живота, когато сме будни.

Нещо в тези редове е познато? Може би ще откриеш още между страниците когато дойде есента.

– Къде ще е представянето на книгата ти? – попита ме без думи Бръмбарчо, след като кацна на рамото ми, долетял кой знае ...
06/08/2025

– Къде ще е представянето на книгата ти? – попита ме без думи Бръмбарчо, след като кацна на рамото ми, долетял кой знае откъде.
– Имам няколко идеи... но все още са само това – идеи. – Рекох му, усмихнат от любопитната ни среща. - За първи път издавам книга.
– И аз не съм издавал. – Отвърна той, пак без думи, и размърда рогата си. – Да вземем да попитаме някого тогава, а?
– Да питаме! С питане и до книгоиздаване се стига.

И ето – питаме ви, преди да е отлетял Бръмбарчо от рамото ми!
Кое е готино място, на което бих могъл да представя книгата си тази есен?

Благодарим!
Бръмбарчо и Ради

Книгата следва своите стъпки. Редакцията е вече завършена. А от вчера тече и корекцията. Ето още един кратък епизод:"В ...
04/08/2025

Книгата следва своите стъпки. Редакцията е вече завършена. А от вчера тече и корекцията.

Ето още един кратък епизод:

"В ранния следобед под безоблачното небе поех напред към новото приключение. Без да се мотая, пресякох хотелската част и навлязох в голямо пространство, пълно с бананови дървета. Пътеката се виеше на стотина метра от брега, висока телена мрежа от двете ѝ страни я делеше от екзотичната гора. Изкачвах се и слизах по терасирания релеф. Край плажа Плая дел Боюйо (Playa del Bollullo) и едноименния ресторант човешкото присъствие рязко се увеличи. Продължих до разклонението за тайната пътека. Оттам трябва да прескоча парапета и да тръгна от външната страна на стената на стара изоставена ферма. Беше стръмно, но достатъчно безопасно. На няколко пъти влизах и излизах от фермата през пролуките на разрушената стена. Разминах се с млада двойка. Русите им глави, светлите очи и бялата кожа издаваха, че са от някоя славянска или скандинавска държава. Досещаха се накъде съм тръгнал и с окуражителен поглед без думи сякаш ми казаха „Това е пътят, не спирай“. Усмихнах им се благодарно."

А така растат бананите.

Покатерих се на скалите, разбили безброй вълни. С всяка капка те оставяха по повърхността нещо от себе си. Дори когато к...
31/07/2025

Покатерих се на скалите, разбили безброй вълни. С всяка капка те оставяха по повърхността нещо от себе си. Дори когато капката се изпари, оставаше солта. Натрупваше се в скалните ямки и ги боядисва в бяло. Помагаха ѝ слънцето и вятърът. Спомних си как допреди половин век жените и децата от Буена Виста дел Норте на Тенерифе са събирали солта именно от такива ямки. Виждал съм люспи засъхнала сол по скалите в Ахтопол и Тюленово, но тук можех да я греба с шепи. Исках да си събера и да си взема за България, но се появи един глас, уж мъдър и силен.
Абе защо ще се занимаваш? На летището дали ще те пуснат? Къде ще я събереш? Какво ще се бъхтиш, в магазина едно кило морска сол струва лев-два – вътрешният критик опитваше да ме спре да откликна на желанието си.
Не и този път. Нямаше да пропусна и тази възможност.
Я си гледай работата – опълчих му се – това си е мое желание, с което няма да нараня или попреча на никого. Ще го последвам и точка.
Това беше. Гласът замлъкна. Забелязвах, че всеки път, щом му се опълча, губеше от силата си. Знаех обаче, че пак ще се върне и че трябва да съм подготвен и буден, за да защитя желанията си.
В раницата имах пакет фъстъци. Изядох малкото останали, отворих по-широко пакета и загребах с ръце в дупките със сол. Гребях и сипвах. Бавно, пипкаво, но с оживление и удовлетворение. Това е като да си набереш ябълка от дървото или манатарка от гората. Не можеш да изпиташ такова чувство, докато пазаруваш от магазина. Тук шепа, там две – и ето, напълних почти половин килограм. Пробих единия ъгъл на найлоновия пакет, за да изтече водата. Загънах го и го прибрах в раницата.
Ето на това му викам аз сувенир от Ла Палма. Да посолиш манджата със собственоръчно събрана океанска сол и да я споделиш с близките си! Ще ти купувам аз магнитчета и ключодържателчета, внесени от Китай. Дрън, дрън.
Наситих се, изпълних си желанието!

Разделих се с асфалта и поех по любимата черна, криволичеща и неудобна пътека. Преминавах на сантиметри от пропастта тук...
28/07/2025

Разделих се с асфалта и поех по любимата черна, криволичеща и неудобна пътека. Преминавах на сантиметри от пропастта тук и там, адреналинът се изливаше и се усещах уверен и буден. С набирането на височина, се разгръщаха зашеметяващи картини. Все едно заобикалящата ме среда се пренареждаше с всяка стъпка. От най-разнообразни гледни точки попивах с очи застиналите скални скулптури. Безброй пещерички, очи на великани, драконови ноздри, глави на птеродактили, лица на маймуни и люспи на крокодили. Опитвах се да си представя каква сила с е способна да съгради цялото това нещо на 5-6-7000 метра над дъното на океана и да създаде този зелен живот.

из едно от тенерифските приключения от книгата.

– Със сигурност искам да се кача на Тейде! – заяви Сабрина. – Някой от вас бил ли е там вече?– Бях в подножието му преди...
27/07/2025

– Със сигурност искам да се кача на Тейде! – заяви Сабрина. – Някой от вас бил ли е там вече?
– Бях в подножието му преди три дни – споделих аз.
– Така ли? – заинтересовано ме погледна Сабрина. – Как стигна до там?
– С мотора, който бях наел. Тръгнах от Техина и през ароматна борова гора стигнах до пустинния пейзаж на Лас Канядас и оттам…
– Е, ти си бил с мотор – прекъсна ме Сабрина, преди да довърша – браво на теб. Аз се движа с Уауа. Те не са много начесто в този район.
– Ти се движиш с какво?!
– С Уауа.
– И какво e Уауа? – продължавах да я зяпам въпросително.
– Ааа, ти не знаеш ли? Това са автобусите – включиха се и останалите в пояснението, дъвчейки по парче жилава пица.
– Това ли е испанската дума за автобус – „Уауа“? Хич не ми звучи испанско.
– Не, не, не, това е канарската дума за автобус, която използват тук на островите. В континенталната част си е автобус.
– Аааа, така ли било?! Интересно, и днес научих нещо ново.

Чак след това разбрах, че „уауа“ (изписва се Guagua), е дума, останала като название още от старите автобуси, превозващи пътници на островите. И понеже автобусите били стари и разбрицани, при движение издавали звука „уауа“ и така се създала тази диалектна дума. Или поне така пише из хрониките.

моменти из книгата

Понякога се налагаше да стъпвам внимателно…Понякога крачих с пълна скорост напред…Стъпките се разкриваха една след друга...
25/07/2025

Понякога се налагаше да стъпвам внимателно…
Понякога крачих с пълна скорост напред…

Стъпките се разкриваха една след друга, само когато се движех. Виждах първата. Когато събрах смелост и стъпих на нея видях втората. Стъпвайки на втората се показаха две. Трябваше да избера на коя да скоча. Попитах се, почувствах и избрах. Нова стъпка. Нови избори. Нови възможности да позная истинския си глас. И когато “грешах” и когато “успявах”.

П.П.
Снимката е от река в България, където пътуването продължава и до ден днешен.

Бях готов да започна да пиша две седмици преди отпътуването от островите. Рекох си, ей сега като отида на другия остров ...
23/07/2025

Бях готов да започна да пиша две седмици преди отпътуването от островите. Рекох си, ей сега като отида на другия остров ще се отдам айляк и ще пиша всеки ден. Ще си сядам на терасата на хостела, ще си гледам гледката и ще пиша.

Хубаво си правих планове но… Още със стъпването на остров Ла Палма, той ме превзе. Даваше ми случки, срещи и възможности една подир друга.

Сега ще го живея си казах, а после ще го пиша…

Крачех сам по пътя надолу. Потопях се в пейзажа и започнах все по-дълбоко да осъзнавам къде се намирам. Най-характерни м...
21/07/2025

Крачех сам по пътя надолу. Потопях се в пейзажа и започнах все по-дълбоко да осъзнавам къде се намирам. Най-характерни ми се сториха кактусите. Тънки и дълги нагоре, като от мексиканските филми. Или пък плоски и кръгли. Напомняха ми на Трънчо от детското филмче „Плодчетата“, което много обичах да гледам като малък. Вероятно този кактус е бил вдъхновение за художника, създал филмчето.

Друго отличително нещо бяха вулканичните камъни около пътя. Червеникави, кафяви, светли, черни, с много отворчета, наподобяващи гъба за миене на съдове. Бяха леки и когато се удряха едно в друго, издаваха звънлив звук.
.. из първите впечатления от островите

Address


1000

Website

Alerts

Be the first to know and let us send you an email when Личен Пример posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.

Shortcuts

  • Address
  • Alerts
  • Claim ownership or report listing

  • Want your business to be the top-listed Event Planning Service?

Share

Прочети ме :)

Желанието ни е, да намираме начини, с които да вдъхновяваме хората, осъзнато да използват ресурсите си и тези на природата, и с примерът си да вдъхновяват другите.

Защо правим това?

Обичаме природата и вярваме, че ние всички сме част от нея. А нейното състояние се отразява неминуемо на нашето такова. Без природа, ние нямаше да съществуваме.