26/10/2025
Чобански празник е днес, щерко. С него края на овчарския сезон се слага. Вадят чорбаджиите тефтерите и се разплащат за свършената през лятото работа, па разпускат ратаите чак до пролетта. Стадата са прибрани, реколтата е в хамбарите и зимата може вече да идва, както си ѝ е по ред. Събират се мъжете по групи, по групи, и наред с черпенето за края на сезона, уговорки започват да си правят за догодина, за работата, от Гергьовден натам дето ще я бъде. И приказка стара за това още се разправя. На свети Димитър едни се отробват, други се заробват, казват старите хора. То не само чорбаджиите имат думата тука. Ако, щерко, някой ратай не е доволен от стопанина, за който е работил през лятото, то той може друг за догодина да си потърси. И така на по-добро работно място да попадне. Мъжки ми там работи. То, при мъжете редно е жените да не ходят. Каква работа имат със сметки да се занимават. Ама да знаеш, щерко, ако една жена не държи здраво юздите, къщата ѝ без прехрана може да остане, защото разплащането освен с пари, или с животно, или с крина фасул, например, може да стане. А мъжете хич не знаят колко фасул трябва за една манджа. Затуй и ти не се срамувай. Завърти се там около мъжете, покажи им, че от хубавия ни боб още има, ама прибери си го после и ела да си го сготвим. Пък и тях ще нагостим ако са гладни. Все пак празник е днеска, та и питка голяма с тебе ще замесим, нищо че никой от домашните ни името на свети Димитър не носи.
Дойде ли Димитровден, щерко, “добре дошла” кажи и на зимата вече. Язди си св.Димитър червения си кон, а от бялата му брада първите снежинки се сипят. Такова е поверието де, нищо че първият сняг при нас още през септември по високото намина. А знаеш ли, щерко, че едно време на тоя ден не пускали мъжете първи да влязат в къщи, камо ли пък да идат като пръв гост някому. То е защото ако това се случи, само мъжки агнета на пролет ще се раждат, а както се сещаш това съвсем не е добре за никой стопанин. Та, вярваш или не вярваш, първа искам ти прага ни днеска да прескочиш. Иди крина боб ми донеси, че намислила съм фасул по чорбаджийски да стъкмя за празника днеска, нали от одеве все за чорбаджиите ти разправям. Защо е „чорбаджийски“ питаш? Ами, защото от най хубавия боб задължително се взема и той с много други благинки се приготвя. Нарязани на дребно гъби, чушки, лук и чесън, домати и зелени подправки и още много все от така да се каже, скъпите продукти, като маслото и зехтина. А, ако и овче месо му се прибави, направо истински Димитровски курбан ще си стане.
Смей се, смей се, ама пази се, че видях аз как момците все те заглеждат. То няма лошо де. Съвсем си е време вече и за задявки, и за годежи, че и за венчавки даже. Леле, от едната крина боб виж до къде я докарах. До сватба думата ми стигна.
снимка от интернет
